За разлика от портата на крепостта, тази на двореца някога е била украсена, но сега е толкова ръждясала, че почти няма порта. Само две умрели метални крила, високи около четири метра, застинали полуотворени във времето. Крила на които в момента лети единствено развала, от която стърчи някой и друг инатлив барелефен крак, ръка, крило или друг крайник и чака с надежда някой да го издърпа преди да е станал част от всепоглъщащото кафяво.
Вятъра нахлува неканен през отворените врати и зарива предверието с пепел и пясък, стига до покоите, подскача по леглата, крие се под мебелите и винаги руши бавно, със сподавен вой, но въпреки него вътрешността на замъка изглежда с векове по запазена от градината, улиците и всичко друго останало от времето преди войната. Тук рушат само вятъра и времето, без конкуренцията на демоните.
Всеки влязъл (през официалния вход) попада първо в предверието. Широк салон, в който се въргалят останките от стари масивни свещници от ковано желязо, гнили дървени подпори с неясно предназначение и още няколко други предмета, които още преди стотици години са се превърнали в прашинки и са се сляли със слоя пясък и мърсотия, дебел поне два три пръста, застлал като одеало пода. Под насипа се крие павиран под, но за разлика от външните пътеки, тук паветата са далеч по-малки, гладки и прецизно наредени. Някои липсват, но са малко.
В края на предверието има още една голяма врата. Състоянието и е подобно на това на външната, но тази е плътно затворена. И ще бъде отворена отново или след още няколко хиляди години, когато ръждата я довърши, или ако всички демони се съберат да я отворят заедно.
От двете страни на вратата тръгват коридори. В нормалните замъци коридорите са прави и внушителни, но тези тук стават ту по-широки, ту по-тесни и криволичат като рисувани от сляп художник с отсечени ръце. Независимо трите нива на които се простира замъка, никъде няма стълби, просто коридорите се разклоняват в плавни нанагорнища или нанадолнища, а на места в не толкова плавни. Рядко, но се срещат останки от избелели, но непокорни гербове и гоблени, продължаващи да се държат цели.
Основните два коридора образуват квадрат и се сливат в едно отново пред голяма порта, но този път тя стои от другата им страна. Навярно е към същото помещение като първата. Тази е много по запазена, дори отварянето и не изглежда толкова невъзможно.
Врати няма, само малко трески. Дървото е далеч по-преходно от метала и отдавна си е отишло. Не е оставило дори и спомен за себе си, напускайки с единствено утешение, че разумните раси имат въображение и ще си измисля спомена. Почти всяко нещо има досадния навик да иска да остави следа в историята. Прозорците също са рядкост. Когато живееш в сграда вградена в скалите, прозорците са лукс. Там където ги има са малки и кръгли дупки, същински порти за дребните птици, които влизат в замъка, а после го напускат пропъдени от силата на пластовете наслоено време, което сякаш може да ги смаже в плътната си прегръдка. За това почти във всяка стая има стари свещници, дори останки от свещи. Тук таме из покоите се среща някоя дървена мебел, която сякаш се е запазила непокътната, но оставя странно усещане, че ако бъде докосната ще се разпадне като кула от карти.
В дъното, в самото сърце на скалата, има три стаи които даже имат врати, построени толкова навътре в скалата, че вятъра рядко достига до тях. В тях може да се види почти непокътнато обзавеждане, крехко колкото мебелите по другите стаи, но в пълен комплект и цялост – спалня, гардероб, тоалетка с огледало, полилей със свещи, или свещници – малко, но луксозни вещи, предназначени за висши благородници и височайши гости. Бюра липсват, просто демоните не знаят за какво да ги използват.
Съб Сеп 10, 2011 9:08 pm