Единствените покои намиращи се на второто равнище са тези на самия генерал Аркх’сомнис. Голямото легло все още си стои на мястото, но вече се е изморило и се е килнало на една страна. Точно до леглото има стойка за 8 меча. Дръжките още стоят по местата си. Несъмнено някога са били много пишни и скъпи. От всяка стърчи последната част на разкъсан меч. Още няколко парчета победени от времето се търкалят по пода. Труповете на оръжията на най-великия демонски военачалник.
Има и прозорец, при това най-големия в цялата крепост. Отдолу под него се е сгромолясало потрошено шкафче, а пред шкафчето парчета от счупена отдавна керамична ваза.
Другите предмети не заслужават особен интерес – голяма дървена ракла, гардероб и маса, всички полуунищожени.
Ако някой влезе в помещението веднага попада в полезрението не на един, а на цели четири чифта очи. Паякът живеещ под леглото отдавна бе на преклонна възраст, но отказваше да умре. Интересен факт, особено като се има предвид, че дори и мухите отбягваха замъка. Тялото му е едричко като за плъх, камо ли за паяк и доста космато, но той самия е напълно безобиден. Без отровни навици и никога не излиза от стаята. Почти никога.