Самият център представляваше голяма планина с множество пещери, разбира се, изкуствено издълбани. Иваха тежки каменни врати без дръжки или ключалки. Те можеха да бъдат отворени единствено със земна магия. И този център не се поддържаше особено много, защото не беше от особено значение, но все пак учените бяха достигнали някакъв напредък и можеха да обучават начинаещи магьосници. За по-напредналите магии обаче бяха безсилни. Истински смелчаци бяха тези, които се опитваха да достигнат до някое от помещенията на центъра. Пътеки нагоре по планината липсваха, а самото изкачване беше мъчително и дълго и не беше сигурно дали въобще някой щеше да открикне на молбата за отваряне на врата.
НПЦ-та:
Уан Минг – началник на центъра, 56 години
За годините си тя беше доста запазена покрай калните бани, които си прилагаше. Тя се изявяваше като голямо шефче и не си даваше много зор да работа. Вместо това командореше подчинените си, както си искаше. Капризна и разглезена, никой не я харесваше, но всички се страхуваха заради тайните й способности на земен маг.
Ченг Кунг – геолог, 30 години
Под земята Ченг се чувстваше най-добре. Не харесваше светлината и в кабинета му беше винаги затъмнено. Той беше специалиста по видовете скали и залежите на различни скъпоценни камъни и някои метали. Той изследваше наличието на подземни джобове с газ гризу и помагаше за построяването на подземните ходове на Дурнас, част от които дори бяха използваеми.
Джоу Ли Циен – химик, 52 години
Той работеше в екип с Чен Кунг и често можеше да бъде видян в неговия кабинет. Той му даваше камъни и Джоу изследваше подробно химичния му състав. Той търсеше връзката между вида на камъка и това до колко той се поддава на замената магия.
Ван Му – земен маг, 41 години
Той беше от малкото земни магове из Дурнас. Всъщност той се бе обучавал в Холанар тайно под името Ванистър Мурийн, а след това беше пренесъл знаето си туг. Оказало се беше обаче, че няма достатъчно талантливи ученици, а и да имаше, бог Енеш не им даваше такива привилегии като на огнените магьосници.