Улиците в квартала на огъня не се различаваха много от останалите улици в Дурнас – все същите камъни, плочи и високи плашещи фасади. Само че тук беше по-топло от колкото на другите места поради факта, че огньове се палеха редовно с повод и без повод в чест на главния бог. Всички сгради бяха отключени с изключение на разрушените, в които беше опасно да се влиза (или поне така казваха всички). На входа им имаше пазачи, които стрикнтно спазваха заповедта на свещениците да не пускат никого вътре.