Пазарът беше голям и много, много шумен. Серигиите бяха отрупани с хранителни продукти и други стоки. До портокалите се предлагаха обувки, а пък в съседство – живи петли за разплод и... бой. Когато човек стъпеше на пазара, ушите му буквално заглъхваха от глъчката. Всеки хвалеше стоката си и я навираше под носовете на купувачите. Появеше ли се някоя хубава жена, всички се втурваха да й дават безплатно по някой друг плод, който нямаше да ги ощети откъм печалба. От сергия на сергия сновяха чирачета и прислужнички в униформи, пазаруващи за по-високопоставените си господари.
Сергията на стария маг:Тук се продаваха различни магически предмети и съставки за отвари, които не можеха да се намерят при обикновените билкари. Старчето се правеше на безобиден гъбар и вехтошар. Само свещениците и натидиелистите знаеха какво се продава тук в действителност.
Бойна тояга – 10 ярни
Магьостическа тояга – 100 ярни
Празен кристал – 15 ярни
Стрит сушен зайчи мозък (10 грама) – 20 ярни
Сушени маймунски очи (връзка от 5 очи) – 25 ярни
Драконови нокти (5 нокъта) – 50 ярни
Драконови люспи (5 люспи) – 70 ярни
Течно сребро (20 мл) – 90 ярни
Течно злато (20 мл) – 120 ярни
Сребърен прах (10 грама) – 80 ярни
Златен прах (10 грама) – 110 ярни
Платинен прах (10 грама) – 130 ярни
Счукани на ситно перли (15 грама) – 70 ярни
Пакет халюциногенни гъби (съдържа 5 червени мухоморки, 5 Psilocybe Cubensis) – 15 ярни
(има и още тайни съставки в задната стаичка)
Сергията за плодове:Една пълничка засмяна продавачка с омазана престилка на цветни плодови петна стоше зад купища щайги, отрупани с най-различни плодове. Имаше точна везна и справедлив нрав. Не мамеше, а дори понякога даваше по някоя ябълка на малките чирачета, работещи от сутрин до вечер по магазините на търговската улица.
Ябълка +10 кръв -2 ярни
Круша +10 кръв -2 ярни
Дюля +10 кръв -2 ярни
Портокал +15 кръв -3 ярни
Мандарина +5 кръв -1 ярн
Праскова +15 кръв -2 ярни
Кошничка ягоди +20 кръв -4 ярни
Кошничка вишни +15 кръв -3 ярни
Кошничка череши +20 кръв -4 ярни
Малка щайгичка малини +25 кръв -5 ярни
Малка щайгичка къпини +25 кръв -5 ярни
1 кг сливи +40 кръв -8 ярни
1 кг джанки +30 кръв -6 ярни
Ананас +40 кръв -8 ярни
Манго +45 кръв -9 ярни
Пъпеш +50 кръв -10 ярни
Диня +50 кръв -10 ярни
Сергията за зеленчуци:Зеленчукарят беше засмян чичко с престилка, винаги носещ канче вода със себе си. С него освежаваше стоката си и й придаваше по-примамлив вид за купувача. Не обичаше да се пазарят с него, но и не държеше развалена продукция, така че беше в правото си да иска истинската цена на зеленчуците.
Домат +15 кръв -3 ярни
Краставица +10 кръв -2 ярни
Корнишон +5 кръв -1 ярн
Връзка праз лук +10 кръв -2 ярни
Глава кромид лук +10 кръв -2 ярни
Глава чесън +5 кръв -1 ярн
Морков +5 кръв -1 ярн
Зелка +40 кръв -8 ярни
Връзка репички +20 кръв -4 ярни
Марула +15 кръв -3 ярни
1 кг картофи - 20 ярни
1/2 кг бял боб -19 ярни
1/2 кг грах – 19 ярни
Царевица -3 ярни
Ряпа +20 кръв -4 ярни
Карфиол -5 ярни
Бабата на ъгъла:Всеки ден една и съща баба заставаше на ъгъла, съвсем в края на пазара. Тя идваше от село с каруцата си и караше пресни млечни продукти, които сама произвеждаше. Наоколо имаше и други хора, предлагащи същите стоки, но тя избиваше цялата конкуренция, въпреки че дори и сергия нямаше.
10 яйца -20 ярни
Бучка сирене +50 кръв -10 ярни
100 гр извара +20 кръв -4 ярни
100 гр масло -20 ярни
1 л прясно мляко +50 кръв -10 ярни
Гърненце кисело мляко +30 кръв -6 ярни
Сергията за брашно:Брашнарят винаги беше с бели до лактите ръце и се смееше весело на купувачите си. Стоката си караше от мелницата в Мирхат, най-добрата в околността. Брашното му беше фино и ситно, от първо качество. Прислужничките на важните персони винаги идваха да купуват от него.
1 кг типово брашно -8 ярни
1 кг бяло брашно -10 ярни
1 кг царевично брашно – 12 ярни
Сергията за грънци:Всеки готвач трябваше да си има съдове. Грънчарите на пазара просперираха със своите паници и сахани, гърнета и прочие... Дори продава и сурова глина за ентусиастите, които се опитваха да си направят съдовете сами.
Сурова глина (1 топка) -2 ярни
Гюведже -5 ярни
Паница -6 ярни
Сач -8 ярни
Малко гърне -6 ярни
Средно гърне -8 ярни
Голямо гърне -10 ярни
Гювеч -20 ярни
6 чинии -40 ярни
6 чаши за чай (с 6 чинийки в комплект) – 60 ярни
6 стъкярни чаши -50 ярни
6 стъкярни винени чаши -50 ярни
Комплект прибори -70 ярни
НПЦ-та:Уил Витнър – продавач на магически предмети, 78 години
Уил беше мистериозен старец, който продаваше от години на пазара. Винаги беше облечен с дълга мантия и само островърхата шапка му липсваше, за да прилича на пътуващ магьосник. Веднага познаваше кой е добър човек и кой не е. От тайните си запаси с редки съставки даваше само на инквизиторите, защото той самият беше дълбоко вярващ в силата на Ксаня. Натидиелистите трябваше да си измислят друг начин да се снабдяват с предметите, които им бяха необходими.
Леля Дина – продавачка на плодове, 47 години
Тя беше винаги усмихната и бузите й руменееха като червените ябълки на сергията й. Винаги беше услужлива, когато я питаха за нещо, а на децата даваше по някой друг плод. Така или иначе нямаше да навреди на печалбата й.
Престън Блекуокър – продавач на зеленчуци, 51 години
Престън беше мъжът на леля Дина. Двамата имаха обща градина и отглеждаха стоката си заедно. Повечето от нея обаче не беше лично тяхно производство, защото бизнесът им се беше разраснал доста. Имаха някакви овошки на село, както и декар-два зеленчукови насаждения. За тях бяха наели работници, които им караха стоката към пазара. За разлика от Дина, Престън не даваше зленчуци гратис.
Баба Зоя – продавачка на яйца и млечни продъкти, 86 години
Външният вид на бабата напълно отговаряше на годините й. Движеше се прегърбена, подпирайки се на грубо изработено бастунче. Говореше малко, но понякога можеше да се чуе по някоя мъдрост от устата й.
Таки Загорчин – брашнар, 38 години
Той имаше мазен и угоднически вид. Винаги беше усмихнат, но зад тази маска беше злобен и пресметлив човек. Ако можеше, щеше и на бабите от брашното да взима. Новите в града не познаваха нрава му и често се лъжеха от благата външност, но останалите продавачи на пазара страняха от него.
Димо Димов – грънчер, 23 години
Едва дошъл от селото, Димо беше с голямо самочувствие и пълен чувал с мечти. Искаше да припечели достатъчно пари, за да осигури по-хубава къща за жената и децата си, но в момента живееше в една съборетина. Повече не можеше да си позволи при ниските цени, които поставяше на паниците си.
*Записана е кръвта, която дават продуктите, само на тези, годни за консумация в сурово състояние. Готвени дават повече.
Нед Яну 03, 2010 8:54 pm
