Лагерът на циганите

Волни и непостоянни същества, циганите като по чудо се бяха установили трайно не полето в близост да Мирхат. Явно си бяха харесали местенцето заради хубавата гледка или богатата на дивеч гора, или пък защото вече ги бяха изгонили от Холанар с ритници и запалени факли. Циганите тук не бяха от онези крадливи същества, които повечето мразеха, а си изкарваха парите със своите си занаяти, които включваха танци, жонглиране, врачуване, приготвяне на отвари и подобни.
Лагерът беше голям, голям може би колкото централната част на селцето. Множество шалени палатки бяха опънати около голяма шатра, в която всяка вечер се провеждаше мизерно цирково представление със символичен вход. То по-скоро служеше за примамване на зрителите, от колкото за печалба. Стъпил човек в лагера, не пропускаше да попита Есмералда за бъдещето си, а това вече не беше евтино удоволствие.
Носеха се легенди, че през нощта около големите огньове циганките обучават дъщерите си в изкуството на вещерството и магията. Който се осмеляваше да провери дали това е истина, след това мълчеше като гроб, но все по-често се връщаше в лагера, и то само нощем. Беше ли омагьосан, или получаваше тайни магьоснически знания, никой не знаеше.

НПЦ-та:

Есмералда – гадателка, 21 години
За младата циганка почти никой не знаеше нещо повече от това, че беше удивително красива и печелеше много пари със занаята си. За нея дори и собствените й хора се съмняваха дали не е истинска вещица.

Ерик – жонгльор, 23 години
Той бе лудо влюбен в мистериозната есмералда и упорито я ухажваше, но тя не му обръщаше никакво внимание. Затова той беше станал още по-добър в занаята си и се показваше често пред публика за радост на селяните и временните посетители на Мирхат.

(Другите НПЦ-та са неизвестни, но щом някой открие самоличността им, ще бъдат вписани.)