Богове

Боговете са един от най-важните фактори в развитието на един герой. Според неговата вяра се определя и в какъв аспект той ще получава помощ от бога. Ако един човек с огнен талант се моли на бога на огъня, то неговите магии ще бъдат по-силни от тези на човека, който поддържа контакт с бога на войната например.

Хората имат монотеистични религии, т.е. избират си един бог, в който да вярват, и нямат право на никакви други култове. Те се смятат за ерес. При тях религията е официална за дадената държава и се преследват отстъпниците и друговерците.

Божества на хората и мирилите:

Айгън – богът на храмовете в североизточната част, но негови поданици не са намерени. Елфите населяват тези територии, но те имат свои божества



В нищото отекна звук – кратък и проницателен – „си”. И се появи Айгън. Той създаде източната висока земя. Не я дари той нито с плодородни ливади, нито с много места за лов, но й даде хората. За тях построи манастир с високи стени и здрави покриви, за да ги запази от бурите на планината. Причината да ги качи толкова високо беше, че искаше да запази децата си от битки и всичко лошо, което можеше да ги сполети на света. Някои от тях напуснаха храмовете и се заселиха в ниските земи, където можеха да преживяват по-добре. Ала за да запази при себе си миролюбивите хора, Айгън им даде сила, по-голяма от всяка друга. Но нищо не идваше даром. Поданиците му трябваше да заслужат даденото им могъщество, а след това можеха да го използват само за защита от нападения. Ако някой пристъпеше заповедта му, веднага щеше да бъде поразен от гръм.

Айгън е най-могъщият от всички богове, но е и най-миролюбивият. На подчинените си той дава унищожителни техники, които на високо ниво можеха само с едно докосване да убият или съживят човек. Обаче поданиците му можеха да използват уменията си, за да запазят мира и баланса в света, изключително и само за самозащита.

Ксаня – богиня на Сантиния



От синия пламък се роди Ксаня. От нейната утроба се роди плодородната земя на Торнрок, върху която изградиха Холанар. Където погледнеше, издигаше се висока зелена гора. Където минеше, по стъпките й растеше тучна зелена трева. А тогава хората и животните не се бяха появили. Тя създаде първия звяр – лебедът и го пусна в езерото. Понеже той не говореше, езерото бе наречено „Езерото на тишината”. После създаде соколите, орлите и всички останали птици. На гърба на огромен бял лебед тя се издигна високо в небесата и накара облаците да заплачат – първият дъжд.
От изток дойдоха хората. Със сечивата си те построиха Холанар. От малко невзрачно сборище на бандити той стана голям и преуспяващ град, а в последнствие – и столица на местността. Те почитаха Ксаня, защото тя беше тази, която им даваше храна и плодородие, добро време и попътен вятър за корабите. Поколенията се сменяха и жителите на града постепенно забравиха, че са създадени от друг бог и считаха Ксаня за своя единствена покровителка.

Ксаня е повелителката на синия огън и дава тази си сила на най-верните си жреци, свещеници, които безусловно вярват в нея и биха дали живота си, за да защитят честта й. На поданиците си дава талант във владеенето на оръжия за далечен бой, с които да защитават високите стени на столицата. Блага е с тези, които я почитат, но наказва сурово предателите главно чрез своите верни свещеници. Да бъде някой прокълнат от свещеника, е равнозначно на това да му бъде отнета способността да държи оръжие.

Енеш – богът на Дурнас



Вулканът изригна. От недрата на земята излезе Енеш. Той създаде южната земя и я засели с животни. Повиха се сърните, елените, мечките и вълците от един и същи баща. Рапръснаха се те по южната земя и живяха спокойно, необезпокоявани от чужда намеса. От север дойдоха хората. Със своите оръжия те започнаха да ловуват из горите и бързо окупирала земята.Много племена се обединиха около най-североизточния район. Съюзиха се и издигнаха Дурнас.
И те, както поданиците на Ксаня, забравиха от къде са произлезли и започнаха да почитат Енеш като свой върховен създател и благодетел. Той им пращаше храна и слука в лова. Войнствени и ненаситни, хората искаха да завладяват нови територии, но не подозираха, че на север се простират земите на Ксаня. Там срещнаха отпор и поставиха край на своите завоевателни походи, ала никога не спряха да желаят плодородните земи на севера. От своя страна северняците искаха да навлязат в южните земи, където можеха да намерят повече суровини за производствата си, както и екзотични животни.

Енеш е повелителят на червения огън. Вярващите свещеници под негово командване получаваха разрушителната му сила и я използваха в името на своя покровител. На останалите си поданици богът даваше талант в боравенето с оръжия за близък бой. Тези, които го предаваха, биваха строго наказвани и прокуждани от земята на юга.

Натидиел – всички от човешката раса могат да вярват в него, но той изключва поданичество в останалите трима (или по-скоро двама, защото последователи на Айгън няма за сега намерени)



Натидиел – това е името страшния демон, на който се кланяха хората, отрекли се от официалната си религия. Той даваше сила и власт, но после искаше много повече в замяна, от колкото беше дал. Колекционер на души Натидиел беше жаден за кръв и нови обречени, които да пълнят царството му след като изживеят няколко щастливи, изпълнени с власт и могъщество, години на земята. Всички хора знаеха за съществуването му, ала само лудите тръгваха по пътя му. В миналото бяха известни няколко велики битки мужду сподвижниците на Айгън и Натидиел. От тогава първите са в неизвестност, а вторите са обречени да се крият по подземията и никога да не издават истинската си вяра.

Натидиел е божеството, което най-много може да помогне на маговете, посветили се в изкуството на черната магия. В негова чест бяха измислени различни ритуали, коинто всъщност не бяха лошо средство за битка.

Елфите са политеистични. Те имат много богове и могат да вярват във всичките едновременно, стига да имат времето и желанието да обръщат нужното внимание на всеки. Тук няма тъмни богове и Сатаната е познат само от книгите и старите хорски писания.

Божества на елфите:

Рилифан Ралатил – богът на природата



Това беше най-върховното елфическо божество. Благородната раса тачеше природата над всичко и смяташе, че именно Рилифан бе създал целия свят и сам беше сътворил цялата природа с тайните й и сложните връзки между растенията, животните и висшите същества – елфите и хората. Според тях нимфите бяха сами по себе си полубожества, а демоните и горните – само грешки, дяволски творения на сатаната и изопачения на великия промисъл на Рилифан.

Елфите, които почитаха Рилифан, притежаваха много силен усет за природните явления и най-рано се научаваха да говорят с растенията и животните. Понякога дори можеха да накарат дървесна нимфа да излезе от обвивката си денем. Земята беше тяхна втора природа и благодарение на своя бог, те засилваха връзката между себе си и другите живи същества.

Егмарден Филдрон – богът на стрелците



Едно от малкото елфически божества от мъжки пол, Егмарден имаше своето почетно място в историята на най-древната култура. Легендите разказват, че той е обучавал първите елфи стрелци в изкуството на бой отдалече. Можеше да уцели ябълка, закачена на дърво, от над километър. Лъкът му притежаваше магически способности и очите му дори и невъоръжени виждаха два пъти по-надалеч от тези на останалите хора и богове.

Тези, които се молят усилено на Егмарден имат повече късмет с далекобойните оръжия и по-лесно усвояват боравенето с тях. Късите остриета не са сред любимите му, но все пак помага и с тях.

Ауния – богиня на знанието



Ауния донесе книгата на елфите и те записаха своята култура на хартия преди всички останали народи. Така знанията започнаха да се предават не само от уста на уста, а се съхраняваха през поколенията. Великите свещеници и учените бяха строги нейни привърженици. Тя се считаше за основателка на университета и единствена негова покровителка. В миналото тя бе дала знанието на първите възпитаници на учебното заведение и сама им бе преподавала всичко преди да се възнесе при останалите богове.

Елфите, молещи се усърдно на Ауния, ще постигат добри успехи в учението, лесно и бързо ще усвояват теорията и когато не знаят нещо, тя би била склонна да им подскаже правилния отговор.

Гуен и Каздон – богиня на бурите, бог на водата



Съветът на боговете беше приключил и в ложите си седяха едва деветима. Гуен и Каздон бяха съвсем обикновени елфи със завидни магически заложби. Каздон имаше леки наклонности към тъмната страна, демоничното и всичко свързано със сатанизма. Постепенно той се увличаше по тази си идея и искаше да привлече любимата си Ген в начинанието да основе тайна организация в обществото на елфите, занимаваща се с черна магия. Със своята любов тя по героичен начин бе съумяла да предпази Каздон от мрака и двамата заедно поеха по пътя на доброто. Боговете стриктно ги наблюдаваха и след като видяха, че имат голям талант и ги свързва нещо толкова силно, което може да пребори и най-големите пороци, извикаха ги при себе си и им предложиха да си поделят десетия божествен трон.
След въздигането им като богове в техните храмове ги изобразяваха като съвсем обикновени влюбени без да им придават блясъка на магиите и украшенията на статута им.

Гуен е покровителка на въздуха, а Каздон – на водата. Маговете, които притежаваха техните елементи, биваха дарявани с особени сили, когато посещаваха храма на влюбените богове.

Еноона – богиня на времето



Рилифан Раллатил притежаваше един особен часовник. Той определяше времето и неговия ход. Той сам не можеше да носи бремето на времето и цялата вечност върху плещите си. Той даде часовника на най-вярната си дъщеря – Еноона. С него тя минаваше покрай всяко новородено и отмерваше колко години му остават до края на живота, определяше кой ще умре и кой ще живее, когато във война двама достойни защитаваха страните си.

Справедливата богиня Еноона дава на поданиците си късмет в битка и по-малка вероятност да умрат след нанесени фатални рани. Богинята често се явява на такива хора и води кратък разговор с тях, за да й обяснят защо не трябва да умират и тя решава дали заслужават още един шанс.

Леенайя – богиня на огъня



Светлина винаги обгръщаше Лаенайя. Тя самата беше светлина. От нея произлизаше елфическият огън, който нямаше червения яростен оттенък на човешкия, а беше съвсем чист и златен като самите слънчеви лъчи. Тя седеше на единствения позлатен трон в големия божествен съвет и имаше правото да обсипва тялото си със земните накити, които никоя друга богиня не можеше да носи.

Огнените магове не трябва да пропуснат да се помолят на тази богиня. Тя пречиства огъня им и придава специфичните му елфически свойства. Също така тя е богиня и на ковачите, покровителства тяхната дейност.

Луна – богиня на нощта



Когато Леенайя си легнеше удобно да почива, Луна се събуждаше и заемаше нейното място. Тя замъгляваше жълтото и златното, превръщайки ги в кристално синьо. Замахнеше ли със своя жезъл, правеше нещата да изглеждат не такива, каквито бяха в действителност. Можеше да накара простосмъртния, а и бога да изпаднат в пълна заблуда, лутащи се в нейните мъгли и сенки. Луна имаше една особена магия, с помощта на която правеше звездите, даваше ги на заблудил се през нощта пътник, а щом той намереше правилния път, изкачваше ги на небето, за да напомнят завинаги къде е той.

Луна е богиня на илюзиите и при контакт с молещите й се елфи често ги подлага на тестове, свързани с психичното. От всички богове с нея най-лесно може да се говори.

Садарон – бог на земята



Като истински исполин Садарон бе издигнал планините, върху които сега бе построена свещената елфическа земя. Той обичаше бездушната пръст и й вдъхваше надежда, че някога и тя ще може да живее като дърветата, на които дава живот. Той беше единственият, който можеше да комуникира с твърдта и да прави всевъзможни форми от нея. Винаги го изобразяваха с два къси меча. С такива жреците извършваха и всички земни ритуали.

Решилите да изберат за свой талант земя е най-добре да се ориентират към този бог, тъй като той може да им помогне при научаването на по-сложни земни магии и при най-високо ниво на контакт с него може дори да научи мага как да говори със земята и да разбира какво се опитва да каже тя.

Селестин – богиня на светкавицата



Леенайя и Селестин бяха сестри, но нямаха нищо общо помежду си. Докато първата беше суетна и доста мързелива, втората обичаше винаги да е в движение и красотата й беше даденост, за която не полагаше особени грижи. Заедно с Еноона тя беше заета да съди земните дела на елфите, но не като съкращава нишката на живота им, а като им изпраща чудовищни бури, които да останат за урок на грешните.

Последният елемент, електричеството, се контролира от Селестин. Тези, които ще се молят на нея, трябва да подхождат внимателно, защото богинята често разбира някои реплики поглрешно и реагира импулсивно на нещата с... една светкавица върху главата например.

Синестра – богиня на медицината



Със своя бял вълк Синестра обикаляше горите и събираше нови растения за лечебните си отвари. С едно докосване тя можеше да излекува смъртоносна рана. С печален образ на лицето тя безцелно се луташе по земния и божествения свят с надеждата, че някога ще има достоен, на който да даде дара на безсмъртието.

Лечителите, които искат да притежават най-силните техники, трябва да се опитат да пробият дебелата черупка на меланхоличната Синестра и да й докажат, че светът може да се излекува...

Демоните също са монотеистични и имат правото да вярват само в един от двата бога. Така че внимавайте кого си избирате, защото всеки предлага различни комбинации от магии, а не е възможно да се молите и на двамата, ако двата ви таланта се усилват от различни богове.

Божества на демоните:

Двата бога на раздора които си делят трон покрит с кръв и неспирни писъци на предсмъртна болка.Двама братя на които се кланя всеки демон избрал пътя на унищожението чрез магия.Единият повелител на огньовете от ада,а другият на чистото унищожение-гръмотевицата.Сплетени в постоянно вражда в борба за надмощие двамата не се понасят,но никой не успява да надделее над другия.

Ибис - повелителят на огъня



По големият брат от двамата чийто способности са да управлява огъня.Най-близкото място до сърцето му където той може да чуе дори плача на някой смъртен е кратера и храма построен до него в чест на бога.Един от малкото начини да застанеш до добрата страна на господарят контролиращ вулкана и всички пламъци в ада е жертвоприношение и по точно изгаряне на клада.Изтънченият му вкус подхожда перфектно на повечето дарове с които е известен.Тези които търсят пътя на разрушението намират топло и уютно място под крилото му дори цената за това да е душата им в повечето случай.

Той притежава силата на огнената магия, боя с оръжия и ръкопашния бой.

Малек Таус - отмъстителният



Малкият брат които винаги е търсил отмъщение.Покровител на издирващите мъст или желание за сила и контрол над всичко живо.Един от малкото богове които не признават храмовете като дом за своите последователи.Единственият начин някой да се доближи близо до него е като търси негови последователи из небитието или следва бурята.Непостоянен и носещ разруха след себе си,това беше истинската страна на бога които не спираше на едно място дори за секунда.

По-малкият брат даваше на вярващите в него силата на черната магия, електричеството и боя с оръжия.

Горните от своя страна също са политеистична раса и могат да вярват в колкото си искат богове, което от своя страна зависи от това колко му се занимава на дадения горн, защото почитането на един бог не е проста работа.
Божества на горните:

Алая - неустоимата



Алая бе една от най-красивите елфи съществуващи някога. Била изключително нежна и невинна, като обичала и почитала всичко около себе си. Постеппено в душата й започнал да се заражда пламъкът на черната магия, която била недопустима за елфите. Волята й се поклатила и тя започнала да изучава всякаква черна магия. В последствие божествата на елфите я усетили, както си и предполагала тя, но при опитите им да я хванат, вече било твърде късно. Тя избягала далеч от елфите, но едно успяло да я застигне и това била магия, която превърнала Алая в горн. Установила се там, божеството на горните я наблюдавало строго, защото били заинтригувани от силата й и затова тя била приета като такова.

Алая била много опитна и много могъща, но като характерна нейна черта освен това било и това да съблазнява. На своите верни вярващи горни тя предоставяше силата на черните, водните магии и илюзиите.

Баланор - могъщият



В дебрите на вулканът намиращ се във великата планина, от зеления горнски огън се родил богът Баланор. Изключително могъщ той си проправил път през планината, като почти я унищожил, достигнал даден връх от нея, разперил величествените си криле и надал мощен вик, който се чул из целия свят. Няколко дена той останал там, а после полетял нависоко и изчезнал в небесата отново в зелени пламъци. По късно, след възстановяването на планината, скалата на която Баланор изревал, била кръстена на него.

Баланор е богът, който познава най-добре зеления горнски огън и няма по-добър от него в това. Той предава силата му на своите вярващи, а също така им помага с оръжията и електрическата магия.

Енера - неземната



Легендите говорят, че в дълбините на най-гъстите гори има скрито малко езерце, в плитка пещера, чиято вода била необикновена. Съдържала природни сили и поддържала цялата вода. От енергията на това езеро се зародила една от най-чистите и невинни горни - Енера. Тя представлявала мъничка сфера от енергия, която след известно време приела човешки облик. Отначало тя била смятана от останалите богове за човек, защото нямала нищо животинско в себе си, но във вените й теча горнска кръв. Тя често придобивала първоначалния си енергиен облик и се говорело, че тя всъщност била източника на силите на мъничкото езерце.

Вярващите горни в тази богиня били дарявани със силата на природните, земните магии и ръкопашен бой.

Авилон - честният



От най-чистия сняг, който някога падал из териториите на горните за родил със спокоен и топъл вой Авилон. Той дълго обикалял земите, които били покрити със сняг целогодишно и не спирал да се сипе, като му се любувал и почитал. С времето снегът започнал да се топи и да чезне, а заедно с него и самия бог, докато не изчезнал напълно. И до ден днешен горните вярват, че Авилон е жив и бди над тях.

Авилон се знаел, като най-добродушния бог от всички 4 на горните. Чрез своята чест, воля и чиста душа той подпомагал лечителите и тези специализиращи се във въздушния елемент.