Стрелбището беше просторно помещение, разделено главно на две половини. В едната се тренираше стралба с лък, арбалет и всичко друго, което използваше стрели. В другата имаше стрелци с пукши и пистолети. За първите имаше дървени мишени с концентрични кръгове на тях и различни ограждения, които да отбелязват от къде трябва да се стреля. Стрелците с огнестрелни оръжия си имаха полу автоматизирани мишени от картон, които изобразяваха човешко тяло с означение колко точки коя зачст от тялото дава. След всеки истрел човекът можеше с помощта на макара да придърпа мишената към себе си и да види колко точен е бил изстрелът му. А някъде отзад се тренираха магиите, между другото. Сенсеят нямаше име, всички го бяха забравили и той беше забравил себе си. Младежите бяха забравили изкуството на магията, въпреки че то беше сред основните.
НПЦ-та:
Киен Зен – учител по стрелба с лък, 45 години
Той беше строг човек, възпотан по традиционния модел. Не обичаше мързеливците и винаги подлагаше учениците си на най-тежките тренировки, но за сметка на това те бяха доста по-ефективни от тези при всички останали сенсеи в казармата. Миналото му е неизвестно, но и никой не се интересуваше от него, стига да продължава да си върши толкова добре работата.
Мун Кин – учител по стрелба с огнестрелни оръжия, 51 години
мун беше разплут мазен човек, който рядко си правеше труда да излезе от стрелбището. Понякога дори пращаше най-младите си ученици да му донесат храна, защото го мързи да отиде до столовата. Затова беше избрал огнестрелните оръжия – те бяха едни от най-лесните за използване и почти не изискваха физическа сила, освен тази, необходима за задържане на тежестта им.
Безименният – учител по магия, неизвестни години
За него нищо не се знае.
Нед Яну 03, 2010 9:19 am