По пода се почука пет пъти. Някой попита кое време е дошло, а този отвън му отговориха: „Удари часът на избавлението.” Тежък мраморен капак се отвори. Беше в една малка задна стаичка, извън голямата зала на отворения храм. Надолу се слизаше по стръмна дървена стълба, закрепена за стените на каменен тунел.
В катакомбите свещениците правеха сбирките на Светата инквизиция. Те смятаха, че това са единствените подземни тунели на града, но се лъжеха. Преди стотици години първите членове на организацията ги бяха прокопали с цел да извършват не до там изпълнените си с морал дела. Свещениците използваха катакомбите за различни цели, но главно за мъчения. В повечето помещения имаше голям брой винаги добре смазани и поддържани уреди като „Желязната девица” и други подобни.
При влизането с в организацията на Светата инквизиция всеки свещеник получаваше подробна карта на мястото, защото в противен случай лесно щеше да се изгуби, а входът беше само един.. или поне така казваше официалната карта.
Тук се провеждаха и част от изпитите за минаване на академията.
НПЦ-та:Ханс Мюлер – постоянна стража, 32 години
За да го приемат в Ордена на Ксаня, Ханс е принуден да работи като постоянен пазач на катакомбите за известно време. Той е единственият постоянен обитател на тунелите, но през повечето време не е сам. Членовете на инквизицията през ден-два докарваха по някой привърженик на Натидиел, а пък по няколко пъти дневно идваха да измъчват вече уловените затворници.