За пазарна беше набедена една нищо и никаква уличка, която уж се водеше по-централна, ако можеше да има нещо централно в Турн изобщо. На нея всеки вторник, четвъртък и неделя търговците разпъваха сергиите си и продаваха най-разнообразни стоки – от домакинска посуда до магически вещи и редки антики. Търговците тук бяха непостоянна величина и почти никога не се случваше един и същи човек да бъде в два поредни пазарни дни на сергия като продавач. Въпрос на чист късмет беше кога какво можеше да се купи от тук, но понякога изскачаха интересни персони, които може би не само продаваха, а се занимаваха и с по-интересни неща. Цените на всички стоки и услуги беше изцяло по договаряне и зависеше от това колко е нагъл клиентът и дали продавачът беше на кеф точно в този момент.