Най-големият затвор на кралството се намираше в околностите на Турн. По стратегически причини блгородниците от Холанар не искаха да го строят в близост до столицата и затова го запокитиха някъде в провинцията. Сградата на затвора беше разделена на мъжка и женска половина, но дворът беше общ. Килиите бяха мрачни и студени, а подземиято представляваше нещо като карцер. Всеки, който постъпваше в затвора първо преминаваше през него, биваше жигосан и ако оцелееше седмица на мъченията долу, го качваха в нормална килия и при добро поведение дори му позволяваха два или три пъти седмично да излиза на двора, колкото да не забрави що е то слънчева светлина. Който влизаше през вратите на този затвор, никога не излизаше. Във вековната му истори не бе регистрирано нито едно бягство. Всеки постъпирл престъпник умираше зад решетките му. Оправдани и освободени също нямаше.