Почти цялата територия на Гардия се състои от скали, а останалата от почва, която по плодородност може да се конкурира с пепел. Някога градината е можела да се гордее с нещо повече, но сега и тя е просто част от прахта. Не е никак голяма, просто две карета, всяко голямо около 10 квадратни метра, заградени от бивша ограда от ковано желязо.
Точно по средата минава широка павирана пътека с избити зъби. Част от паветата липсват, а на три места от лявата страна са стъпили полусрутени крака на тънки колони. Някога със сигурност цялата пътека е била обградена или от красиви факли, или от фонтани, но сега над нея са се надвесили единствено догадки за миналото.
Преди векове нощта се е събирала около острите върхове на шишовете, усуквала се около извитите решетки, но не можела дори да доближи тъмата на черното желязо. Сега нощта минава от тук триумфално, тя си е същата, но оградата вече я няма, ако не се броят малките стръчки ръждива основа.
Тогава когато кралицата на мрака се пукаше от завист, от двете страни на пътеката се простираха насаждения от цветя и други растения. Пръстта бе плячкосана и внесена от най-плодородните части на човешките земи. Но времето я е откраднало отдавна и сега са останали единствено две ями дълбоки няколко метра, всечени в твърдата скала. В опита си да потушат безспирната празнота, дупките събират дъждовна, а не рядко и отпадна, вода и гордо я пазят. Хваната в затвор тя позеленява от скука преди да се изпари. За това повечето демони свързват замъка най-вече с вонята на пенсионирано по болест блато.
Съб Сеп 10, 2011 9:28 pm