В малкото коридорче, което води към стаите за прислугата, има една врата повече отколкото стаи. Тази врата води към малък естествен проход, дълъг поне километър, който свършва в пещерна камера. До камерата има още един отвор. Той е 500 метра и е широк едва две педи, като свързва камерата със повърхността. Единственото място през което е влиза естествена светлина, но сега е запушен с какво ли не. Отвътре целия е покрит с огледала и други джаджи, които са усилвали светлинния лъч, а след това са го запращат в кристална сфера, свързана с механична джаджа, от която стърчат много лостове и зъбни колела.
Ако някой успее да почисти малкия отвор и да задейства механизма, който поне привидно дори и сега е непокътнат, цялата галерия отново ще бъде осветена от ярка дневна светлина.
Но този някой е добре да не е магьосник.
Тогава който е вътре ще може да види всички онези маси и рафтове, по които са струпани саксии във всякакви размери. Всички огромни каци за съхранение на вода и пръст.
Това е единственото място в Гардия пригодено за развъждане и разсаждане за растения.