Лястовичите гнезда

Ако някое същество се вгледа в далечната страна на кратера, точно срещу храма на Ибис, може да забележи колония от малки черни гнезда, залепени по вътрешния ръб на вулкана. Точно като тези, които лястовиците свиват под хорските стрехи.
Малцина са виждали нощната премяна на обитателите им. Демоните не се интересуват особено от пилета, ако не стават за ядене, а останалите нямат голям шанс да се поинтересуват от нещо, заради което трябва да преджапат крепост пълна с демони. Пък и лястовичките не обичат да се показват в този си вид. Суетни са. А и обикновено спят.
Спящата лястовичка прилича на леко уголемено и тромаво новородено пиле, лишена от перушина, покрита единствено с рядък сивкав пух. Докато сънува понякога размърдва крилца. Дори и в тъмата на гнездото, лишени от пера с които да летят, те изглеждат като недоразвити, дори леко излишни.
Но на сутринта, когато слънцето бърза запъхтяно да освети Гардия, лястовичките го изпреварват. Събуждат се, винаги два часа преди изгрев, и тромаво се понасят към изхода на гнездата си. Излизат от тях. И Лишени от избор просто пропадат в опита да избягат от собствената си грозота.
Едва няколко секунди след това целия кратер бива обгърнат от десетки летящи искрици.
Веднъж паднали в лавата, пухкавите тела на птичките се подпалват, но вместо да изгорят, хващат пламъка и от него си скрояват дреха, с която да посрещнат новия ден. Събудена от силата на огъня, всяка една власинка се превръща в красиво перо. Малките сиви топки се превръщат в пъргави лястовички, но от пламък. Веднага след това излитат нагоре и започват да танцуват около кратера. Описват красиви спирали, заиграват се една с друга, а после рязко сменят партньора си. Кратера всяка сутрин се събужда със заря! Понякога стигат и до храма, изпълнени с надежда, че ще привлекат нечие внимание. Сега са красиви, искат целия свят да ги види.
С настъпването на изгрева се залавят за работа. Спускат се стремглаво, загребват в човките си по малко лава и я отнасят при гнездата. Там тя бавно се превръща в черна скала, поредната тухла от колонията нови тумбести гнезда, които изникват бавно едно след друго. Строят неуморно цял ден.
В късния следобед изпращат деня по начина по който са го посрещнали – с танц. Рисувайки огнени фигури из въздуха бавно изгасват. Тлеещите им тела се озовават на входа на гнездата точно преди да се превърнат отново в малки сиви топки. Влизат вътре и заспиват. Предпочитат да прекарат в сън времето в което изглеждат по този начин.

Това е последната колония огнени лястовички. Единствено пламтящия кратер на вулкана може да задоволи целогодишната им нужда от топлина и огън.
Популацията им обикновено варира между 70-80, като през Рей спада драстично, а в началото на Фаланн възвръща бройката си.
Огнените лястовици не представляват интерес за почти никой. Един единствен е хищника, който се интересува от няколкото кокала, събрани в подпалена торба от кожа. При това се храни само веднъж в цялата година, но повече за него другаде. За лястовиците важното е само едно - за да се нахрани обикновено е способен да унищожи поне половината им колония. Това се случва в разгара на Рей и те не могат да направят много по въпроса, освен по цяла година да строят нови празни гнезда, които ще заместят старите домове и ще се превърнат в жилища на новото поколение.
Самите лястовици не се хранят. Единственото, което им трябва за да живеят е силата на огнената стихия, тя ги променя и зарежда с енергия.
Цяла година сторят нови, празни гнезда. С идването на Фаланн, женските снасят по едно яйце във всяко празно гнездо. Не го мътят, последното, което трябва на яйце покрито с тънки пламъци е още топлина.
Лястовиците са полигамни и силно социални животни. В колонията всеки възрастен се грижи за всяко малко, учи го как да приема даровете на вулкана, кака да лети, танцува и строи.
Денем цялото ято е едно цяло, готово да разширява и брани колонията, но вечер във всяко гнездо се прибира само лястовичката родила се в него. За сметка на това всички гнезда са свързани с тунели едно с друго. Информационни канали и аварийни изходи за неспособните да летят нощем дребосъци.