Тези сгради бяха затворени и вратите им – заковани с яки пирони и от външната страна не можеше да се проникне в тях. За всеки случай на входа бяха поставени пазачи, които всеки ден се сменяха. Комплексът беше пред разрушаване вече 10 години, но нищо не се правеше по въпроса. Това бяха старите сгради, в които се помещаваше институтът за магически изследвания преди да се разрасне достатъчно, за да се построи цял квартал само за него. В непосредствено съседство беше Храмът на Енеш и една от стените им дори беше обща. В задните стаички на храма, както и в по-високите етажи, имаше залостени врати, които свързваха двете сгради. Това беше и причината да бъде разрушен старият комплекс. Отвън той изглеждаше неизползваем, но вътре се помещаваше голямата ъща на инквизицията. Най-жестоките и фанатични свщеници водеха тук жертвите си, за да ги подлагат на различни мъчения, за да изтръгнат от тях информацията, която им беше нужна, а след това ги убиваха, независило дали им бяха казали необходимото или не. В една от стаите дори имаше дисекционни маси, на които млдите студенти свещеници се обучаваха върху анатомията на демоните и горните – това беше нещо като малка медицинска академия, но не по човешките болести, а по изучаване слабите места на расиге зверове.