Лазаретът

Лазаретът на казармата беше доста голям. Беше разположен на два етажа и площ, колкото главната сграда. Вътре имаше много стаи със завески и самостоятелни. Системи се размотаваха навсякъде, нетърпеливи доктори в бели престилки и сестри с касинки тичаха, винаги забързани на някъде. На входа имаше наредени двайсетина инвалидни колички и три легла, които можеха да се използват за новопостъпилите, които не можеха да ходят или дори да седят. Имаше добре специалисти и всеки, който дойдеше тук, получавше необходимата помощ, независимо дали е приятел или враг. Лекарите спазваха своята клетва.

НПЦ-та:

Шин Синтиен – лекар, 23 години
Шин беше новопостъпил в казармения лазарет. Бяха го назначили тук веднага след като беше приключил обучението си, защото имаше много познати, а и връзки сред по-висшестоящите. Затова и не го бяха направили полеви лекар, изпратен на фронта, на първа линия.

Саюри Кента – лекар, 45 години
Тя беше специалистка в медицинските магии. Малко от лекарите в лазарета владееха това изкуство, а само превързваха раните и правеха старомодните операции, на които можеха да се научат всички бойци, стига да искаха. Саюри винаги беше сериозна и с радост приемаше учениците, които искаха да усвоят силите й.

Данджи Тонми – сестра, 20 години
Тя беше годеница на Шин и покрай него се беше уредила на този пост, въпреки че нямаше никакво специално образование. Набързо беше изкарала един сестрински курс и сега се радваше не толкова на професионални успехи, колкото на интерес от мъжката част на пациентите.