Един от коридорите под земята започва като построен, поизгладен и застлан с паваж, но след това плавно преминава в широк естествен проход, който се превръща в огромна пещера, която преди години е била превърната в обор.
Всеки знае за това място. Голямата пещерна паст зее ясно насред скалите на няколко стотин мера от двореца. Почти никой не смее да влиза в замъка, но повечето искащи да се доближат до силните усещания и мястото залято обилно от магията на суеверието идват тук. Почти не са останали следи от загражденията за животни, но през поколенията се предава историята, че това е бил генералския обор. Само дето никой не помни какво точно са отглеждали вътре. Дори и най-старите демони.
По влажната скала има туфи планински трънаци. Сред тях се въргалят рогат череп от кон, кости от крила и огромни гръбначни прешлени, но всяко от тези неща може да се впише и в организма на средностатистически демон. Така че не правеха кой знае какво впечатление. Най-вероятно са принадлежали на някоя шайка демонични клошари.