Столовата на дурнаската казарма беше голяма и побираше поне 200 войника. Тя се ползваше не само като място за хранене на учениците, но и за всички военни в раьона и естествено беше безплатна за тези, които покажат документ за принадлежност към армията. В помещението имаше дълги дървени маси и пейки за сядане. Всичко беше доста просточко и до някъде варварско. Храната се сипваше в метални съдинки и не беше от най-вкусната. Дори в един от дните имаше супа с медузи, която преставляваше някакъв сос с парче сланина, плуваща като медуза отгоре.
НПЦ-та:
Ченг Тонг – готвач, 44 години
Той беше дебел мазен чичко, който винаги носеше омазана с мас престилка. По дрехите си имаше минимум три петна от червен сос. Учениците не искаха да знаят как готви отвратителните манджи и не го питаха за процеса, но той с охота обясняваше тейните си технологии, включващи... изрязване на сланините директно от прасето и т.н.