Това беше най-високият връх в храмовете, не направо в зялата южна половина от света, дори може би в света, тъй като подножието му се издигаше на повече от 6000 метра. Храмовете на Айгън като цяло бяха недостижима месност и елфите добре се бяха барикадирали горе, така че никой враг да не може да ги достигне и да разруши процъфтяващата още от древни времена култура. Който стигнеше до върха, имаше единствената по рода си възможност дасе почувства съвсем близо до тавана на небето. Въздухът тук беше толкова разреден, че за повече от час единствено елф можеше да оцелее, а за постоянно живееше само един определен вид птици с огненочервени пера. Те виеха гнездата си по скалите, водещи към върха и често можеха да се видят кръжащи около него. Нравът им не беше лош и не пречеха на смелчаците, опитващи се да покорят Фиегард. Бяха известни много случаи, в които тези пернати приятели бяха спасявали живота на млади неопитни елфи, нарамили оскъдна екипировка и юрнали се нагоре по баира. За летене по правило тези пртици не се използваха, защото в някаква степен се смятаха за свещени.